Прочетен: 1222 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2011 18:07
После ... после след светофара всичо се промени, на ъгъла чакаше невидимото Аз. Спрях, а то се усмихна - „Приятно ми е ... отново…”
Исках да говоря за всичко ... приютени от дим, случки и странности , как можеш за няколко часа да разкажеш години?
… за нещата, срещането, липсите, живота и хубавите и не хубавите мигове. Времето сякаш спря - усетих топлината. Нямаше значение с какво съм облечена, имам ли грим. Никой не ме питаше, защо съм излязла от вкъщи, дали съм ядосана, колко съм изморена , къде съм била , коя е любовта на живота ми, дали ми се свива още стомахът от нея или не. Да говоря, да се смея и веднага след това да стана сериозна, да мълча, да пуша, да тръгна на стоп до ... да ... . Мога... През нощта. В центъра на … и сигурната компания на невидимото Аз.
Полетях с крилете на ангел ...
– 10 градуса , ръцете замръзваха. Въздухът режеше. Застанах на ръба и погледнах отгоре - всичко се сля в светлината на нощта . Осъзнах колко съм малка. Колко е неясен смисъла ... Колко незначителна може да бъде линията на живота. Поех въздух отново и отново - всичко остана назад.
Летях -
- независимо от малките "сърдечни" болки, несбъднатите мигове, от безкрайните мисли , от кръстопътищата мълчания.
Летях -
Без капка страх.
Без колебание.
С вяра.
Денят е ...
