Постинг
22.01.2019 11:59 -
пеперудите не са ... това което са ...
Автор: daniko13
Категория: Лични дневници
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2019 16:07
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.01.2019 16:07
***
- Тръгваме!
Приятелите са и за това да те изкарат от клуба в два и три четвърти след полунощ ... Годината е хиляда деветстотин ... и някоя. Набързо събран багаж - накъде ? ... не ме интересува - важно е движението.
Влак, автобус ... събудих се .
Каффееееееееееееее дози в огромно количество, непропорционално на теглото . Бяхме стигнали крайната точка.
***
Възпитанието изисква, запознавайки се, да произнесеш:
- Приятно ми е , ...аз ...
В този миг успях да словосъчетая:
- и на мен, ...
Ако можеше светът да се обърне, да не съществува , да ме скрие ...
Часовете минаваха , наподобяващо на докосната игла върху грамофонна плоча, ... безмълвно.
- Тръгваме!
Непознатият поглед хвана крайчеца на широките ръкави завързани на възел...Часът отново бе и три четвърти след изрева на луната...
Вървяхме нанякъде , в пространство , продължително и мълчаливо.
Лабиринтът на пътя определи посоката към покрива - наподобяващ писта за безмоторни самолети.
Защо ли започна голямото"простиране" на дрехи?
Шарени кецове полетяха в бездната, а утрото не искаше да се събужда.
- Искаш ли да поспиш?- прошепна вятъра на лятото ...
***
Събудих се в Големия град.
Шумът - същия.
Еежедневието на "невиждащите" хора - константна величина.
Изкачвайки стъпалата ... - усетих падащия воал необяснимо трептене.
...
Някой почука на вратата! Някой , който беше хванал крайчеца на студените ми пръсти.
...
- Тръгваме!
...
непознатият познат поглед !
Часовете преминаваха през палитрата на ранноесенната жълто оранжева светлина, открехнала прозореца.
...
Влакът имаше разписание , но кой да помни кога е?
- Заминавам! -След седмица зад Океана.
- Тръгвай - !
***
Понякога има и чудеса.
***
За тази след седмица в този Голям град , аз видях очите на Х , слизайки от автобуса на спирка У, в галактическото измерение на невероятностната Z.
Act. I.
Автобусът спря, вратите се отвориха и се разминахме безмълвни, ... единствено погледите се усмихнаха. Act. II.
Автобусът спря, вратите се отвориха и се разминахме безмълвни, ...
единствено погледите се усмихваха.
Act.III.
Автобусът спря, вратите се отвориха и се разминахме безмълвни ...
единствено погледите се смееха.
***
За тези седем дни между влака ... и самолета , непознатият, който имаше име ... остави на прага на тъй наречения мой живот, бял плик , със сини "Par Avion,", и мастилени следи ... "За ... - която живее на покрива. "
с танцуващи думи върху листа:
" Аз се усмихвам ... и ти също ..."
***
Господи , изхвърлих от речника си думите "искам" и "трябва".
Моля те, не знам дали те има, не ми отнемай "желая".
и този другия написа:
- ! Усмихни се ! ... Тръгваме! ...
END
P.S. Всяка прилика с действителността е реална. Героите не са измислени.
- Тръгваме!
Приятелите са и за това да те изкарат от клуба в два и три четвърти след полунощ ... Годината е хиляда деветстотин ... и някоя. Набързо събран багаж - накъде ? ... не ме интересува - важно е движението.
Влак, автобус ... събудих се .
Каффееееееееееееее дози в огромно количество, непропорционално на теглото . Бяхме стигнали крайната точка.
***
Възпитанието изисква, запознавайки се, да произнесеш:
- Приятно ми е , ...аз ...
В този миг успях да словосъчетая:
- и на мен, ...
Ако можеше светът да се обърне, да не съществува , да ме скрие ...
Часовете минаваха , наподобяващо на докосната игла върху грамофонна плоча, ... безмълвно.
- Тръгваме!
Непознатият поглед хвана крайчеца на широките ръкави завързани на възел...Часът отново бе и три четвърти след изрева на луната...
Вървяхме нанякъде , в пространство , продължително и мълчаливо.
Лабиринтът на пътя определи посоката към покрива - наподобяващ писта за безмоторни самолети.
Защо ли започна голямото"простиране" на дрехи?
Шарени кецове полетяха в бездната, а утрото не искаше да се събужда.
- Искаш ли да поспиш?- прошепна вятъра на лятото ...
***
Събудих се в Големия град.
Шумът - същия.
Еежедневието на "невиждащите" хора - константна величина.
Изкачвайки стъпалата ... - усетих падащия воал необяснимо трептене.
...
Някой почука на вратата! Някой , който беше хванал крайчеца на студените ми пръсти.
...
- Тръгваме!
...
непознатият познат поглед !
Часовете преминаваха през палитрата на ранноесенната жълто оранжева светлина, открехнала прозореца.
...
Влакът имаше разписание , но кой да помни кога е?
- Заминавам! -След седмица зад Океана.
- Тръгвай - !
***
Понякога има и чудеса.
***
За тази след седмица в този Голям град , аз видях очите на Х , слизайки от автобуса на спирка У, в галактическото измерение на невероятностната Z.
Act. I.
Автобусът спря, вратите се отвориха и се разминахме безмълвни, ... единствено погледите се усмихнаха. Act. II.
Автобусът спря, вратите се отвориха и се разминахме безмълвни, ...
единствено погледите се усмихваха.
Act.III.
Автобусът спря, вратите се отвориха и се разминахме безмълвни ...
единствено погледите се смееха.
***
За тези седем дни между влака ... и самолета , непознатият, който имаше име ... остави на прага на тъй наречения мой живот, бял плик , със сини "Par Avion,", и мастилени следи ... "За ... - която живее на покрива. "
с танцуващи думи върху листа:
" Аз се усмихвам ... и ти също ..."
***
Господи , изхвърлих от речника си думите "искам" и "трябва".
Моля те, не знам дали те има, не ми отнемай "желая".
и този другия написа:
- ! Усмихни се ! ... Тръгваме! ...
END
P.S. Всяка прилика с действителността е реална. Героите не са измислени.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 55
